Only I Can Love You Forever/Само аз мога да те обичам завинаги

Здравейте!(: Ето я и моята историйка,кратко резюме:

История за една невъзможна и нереална любов..
Която ще бъде подложена на хиляди препятствия..
Но дали ще упее да победи?
Дали накрая всичко ще се оправи?
Вампири и хора преплетени,завързани едни за други,заради чувствата си ..
Ковчези,кръв ..
Огненото слънце успяло да изпепели всички от техния вид..
Опасност,вражда,любов,болка..
''Защото само аз мога да те обичам ЗАВИНАГИ..''

Ето и 'корицата' ..
Пускам само предговорът,плс напишето какво мислите .. (:

Предговор:

И така ние живеехме вечер за вечер.
Защото знаехме,че когато навън има слънце..
Сме мъртви.
Сутрините минаваха бавно и мъчително.
Целият ни живот беше една голяма криеница.
Никой не трябваше да разбере за съществуването ни,никой
не трябваше да разбере какво всъщност сме.
Всичко това беше нашата голяма тайна..
Денем - далеч от всичко и всички..скрити на дълбоко..
Вечер - започваше нашият истински живот ..

*1-Разказвам от името на мъж.
2-Историята ми няма нищо общо със Здрач.
3-Както се подразбира,пиша за вампири,но те са коренно различни от тези на Майер.*

Браво, като цяло резюмето ме грабна. Предговора според мен също е идеален. Корицата ти ли си я снимала? И до коя глава си я написала засега?

Наистина е много хубаво и се надявам скоро да качиш и останалото

Да,корицата съм е снимала аз (: .. Попринцип съм написала всичките глави от тази част и започнах да пиша втората част,но.. осъзнах,че главите на първата част са ми прекалено кратки и зле написани и започнах да ги редактирам и зарязах втората част.. за сега съм редактирала само 2,3 глави от тази част.. защото нямам много време тези дни .. Но все пак ето първа глава.

**
Посвещавам това на..
Нея,защото
винаги е там някъде..
макар и далеч,
ми се струва твърде близко,
защото всеки път подкрепя
идеите ми и ми помага да се

справям с всичко..
И нека винаги си до мен,защото
аз винаги ще съм до теб!
<<->>

Глава Първа - На лов

Сутринта беше същата като предишната.Всички спяха.Чудех се дали утре ще сме тук.За сега това беше доста добро убежище.Все още никой не ни беше забелязал.Не приличахме на никой от тях,не се и опитвахме,защото бяхме коренно различни от хората.Всички те ни гледаха с презрение и страх.Най-вече заради начина,по който се обличахме.Но това не ни притесняваше,защото бяхме заедно,бяхме едно цяло,което не се интересуваше от мнението на никой .. ние бяхме семейство.
Не ни интересуваше ужасеният поглед на поредния хазаин,който вътрешно се запитваше дали апартаментът му ще е цял на другата сутрин?Продължавахме да пътуваме,не оставахме никъде за дълго време.Стояхме четири,пет дни най-много седмица.Защото иначе можеха да ни заподозрят.Все пак те бяха почти убедени за нашето съществуване.Никой не питаше къде сме отишли,нито какво е станало с нас.Нямахме приятели,не познавахме никой от техния вид .. не ни и трябваше.За всеки от тях би било прекалено опасно да е с нас,макар че можехме да поддържаме желанията и жаждата си.. Не бяхме като другите.Нашите жертви не бяха случайни.Ние избирахме точно определени хора,не нападахме безразборно.Стремяхме се към такива,които са извършили нещо лошо .. убийство,изнасилване,тормоз .. Те наистина го заслужаваха.
Фред беше първият,след мен,който се събуди.Слънцето тъкмо залязваше..Той разбута одеялата и се изправи.Видя,че съм буден и ми се ухили.Аз отвърнах на усмивката.Хвана дългата си русолява коса с един ластик и се запъти към кухнята.Аз продължих да стоя върху капака на черния си ковчег и да се взирам в далечните планини.Той се завърна с две чаши,пълни с гъста червена течност.Подаде едната към мен и ми направи знак да го последвам.Така и направих,тръгнах към терасата заедно с него.
Двамата излязохме на една просторна,пълна с цветя тераса.В края и имаше една малка дървена масичка,заобиколена от няколко стола.Аз седнах на единия,а той се настани на другият.Оставихме чашите си върху прашната маса,която беше на път да се счупи при по-голяма тежест.Аз прекъснах мълчанието ни с въпроса:
-Къде ще ходим днес?
-Не знам-отвърна той нехайно и отпи голяма глътка от специалното си питие.
-Не е ли време да будим другите?-запитах аз и също отпих от червената течност,изпълваща крехката стъклена чаша.
Той не ми отговори,по действията му разбрах,че е съгласен.Остави чашата и се запъти към хола.Аз го последвах.
**
Скоро всички от семейството ни бяха будни и готови за нашата нощна разходка.
-Колко дни ще сме тук?-запитах аз и се втренчих в лазурните очи на Анастастя.
-Платих за пет дни-отвърна тя и облече черното си яке
Имах пет дни за да разгледам това приятно местенце.Мислех,че са достатъчни,то не бе твърде голямо,нито пък малко.Щях да видя всичко красиво в него.Малко от моя вид ме разбираха.Всички ме мислеха за много странен.. Не възприемаха това,че ние можем да имам човешки хобита,да правим човешки неща,тъй като вече не сме хора.А аз обичах да разглеждам различните градове и техните забележителности.Но другите не се интересуваха от такива неща.За тях бе твърде глупаво да имаме човешки хобита.Радвах се,че имах цели пет дни за да видя всичко хубаво тук.Но разбира се,трябваше да внимавам,да не бъда запомнен.. нито забелязан.Надали,някой човек би обикалял посред нощ планините ..
-Всички ли са готови?-запита Гари,който вече държеше ключовете от колата в ръката си.
-Да-отвърна Фред от името на всички и ние се запътихме към вратата.
Доста бързо се настанихме в черния бус и потеглихме.Слабите фарове на колата осветяваха прашния път пред нас,уличните лампи едва светеха.Луна бе в пълната си прелест,осветяваше всичко наоколо.Сякаш се опитваше да заслепи всичко,със светлината,която излизаше от нея.Малкия път,свърши.. бяхме се озовали на един,който бе сравнително по-голям.И си личеше,че е доста посещаван.Имаше доста билбордове,отстрани,който светеха и рекламираха различни видове храни,дрехи,напитки..И този път изчезна,вече карахме по една стара магистрала.Тя бе доста празна,от време на време се разминавахме с някоя кола,която караше с доста повече от позволеното.И най-после спряхме,в една отбивка на пътя.През цялото време никой не си позволи да разруши мълчанието обзело вътрешността на буса.Първа от буса излезе Хелена,след нея се появи Фред,по лицето му веднага се появи широка усмивка.. Е,явно беше надушил нещо вкусно.Той хвана малката ръка на половинката си и те двамата поеха за закуската си.След тях излезе Гари заедно с Анастастя,те се прегърнаха и също се отправиха на лов.От вратата се подаде дългата червена коса на Меган,тя се ухили на Крис,който я държеше за ръка и те също отпътуваха.Сега беше мой ред да се измъкна от буса,след мен беше Калеб,най-малкия от нас,но може би най-хитрият.
Всеки пое на някъде с половинката си.А,аз?Аз бях сам.А Калеб прекалено малък за такава.Бях свикнал да ловувам сам,но скоро се появи Калеб и се наложи да го наглеждам.Това промени навиците ми,сега трябваше да се съобразявам с някой.Вървяхме бавно по празната магистрала.Днес не ми се тичаше,нито пък имах намерението да се превръщам.Явно и Калеб бе на същото мнение,защото все още беше в човешката си форма и вървеше с моето темпо.В главите ни мина една и съща мисъл или просто бяхме дочули разговора на двамата приближаващи мъже.Разбрахме историята им за секунди,бяха избягали от затвора преди два дни,а сега полицията ги издирваше.Бяха убили две момичета.Такива най-много обичах,те наистина го заслужаваха.Застанахме на самият край на пътя и зачакахме.След минута пред нас блеснаха фаровете на един стар пикап,който караше бавно.Когато той приближи достатъчно близо,та хората вътре да могат да ни чуят,Калеб заговори с мек и детински глас.Този номер винаги минаваше.
-Колата ни се развали..аз и брат ми трябва да останем тук за вечерта,моля ви закарайте ни до най-близкия град!
Пикапът спря,мъжете се спогледаха,след което единия,който беше с къса кафява коса и със слънчеви очила върху главата си каза:
-Хайде,качвайте се отзад!
Калеб отвори едната врата и последва инстинкта си.Вмъкна се за секунди във вътрешността на старата кола,хвана главата на единият мъж,вратът му изпука.Момчето изкара малките си зъби,които бяха остри като бръсначи и ги впи в гърлото на нищо не очакващия човек.Не му даде и шанса да изкрещи.Смъртта му дойде за секунди,бърза и безболезнена.Заради специалните свойства на отровата ни.Бяхме създадени така че,когато нападнехме някой.. той би разбрал,че кръвта му се източва единствено от допира на зъбите ни в кожа му или от лекото пробождане.
Аз бях твърде отнесен в мислите си,но викът на мъжът със слънчевите очила ме върна в настоящето.Той просто стоеше и наблюдаваше,как последните капки кръв от приятеля му напускат тялото му и изпълват жадната уста на Калеб.Аз бързо овладях ситуацията,заобиколих колата,отворих вратата и оставих зъбите си да действат..

**
След един час всички се бяхме събрали при буса.Всеки разказваше въодушевено,какво му се бе случило тази нощ,как е нападнал поредната си жертва.Най-разгорещени бяха Фред и Калеб.Те подробно описваха всеки момент от случилото се.Аз не бях толкова развълнуван от това.От време на време Калеб се допитваше до мнението ми относно историята му,а аз кимах с глава и пригласях на думите му.
-Отиваме в близкия клуб-заяви Крис,след като историите привършиха.
Всички влязоха в черната кола и зачаках и аз да се присъединя към тяхната компания.
-Хайде какво чакаш?Нощта е към своя край!-извика Меган и ме погледна злобно.
-Отивайте,аз искам да се поразходя.Ще се видим у дома!-извиках аз и им обърнах гръб.
Чух ги как тихо изкоментираха постъпката ми,но не се заслушах в думите им.Не ме интересуваха поредните тъпи коментари,за това какво правя или как се държа.Бях ги чувал вече хиляди пъти,знаех че не одобряват много тези мои действия,но трябваше да свикват.Забързах крачка,за да игнорирам напълно думите им..След минута чух как бусът потегли.
Започнах да тичам,първо бавно..след което забързах малко,пред мен се откриваха чудновати гледки,но за сега нито една от тях не бе могла да привлече вниманието ми.Но ето,че го видях..След дългото тичане в полето,а после в гората.. видях едно малко красиво езерце.Обвито от всякъде с дървета и храсталаци.Беше загърнато от лунната завеса,а по повърхността му се разпростираше градина от водни лилии.Спрях се там,приближих се и седнах на един голям,бял камък..Втренчих поглед в луната,отразяваща се във водата му и останах там цялата нощ..