Самотата в една душа..

Сега ще напиша едно нещо, което сътворих в 6-ти клас под влиянието на една детска и тинейджърска любов.


Китарата на тъгата не спира да свири. Аз седя, тъжна, в хауса, породен от мъката. Аз искам да бъда с теб! По дяволите..ти сега си с нея! Аз мога ли да я заменя?! Може ли аз да те прегръщам и целувам така, както тя не би могла? В пепелника догаря недопушена цигара. В мен е пусто и празно.. Не искам да се събуждам сутрин, защото знам, че ти не си до мен. Тичах дълго в дъжда, тичах сама, питах и нощта как да те върна, как да те спра..Ще мина и през огън, ако трябва, за теб! Искам само едно да ти кажа:Обичам те! Търся пътя към твоето сърце.. Любовта ми е като на малко наивно детенце. И в очите ти гледам и гадая за чувствата ти. Пророних сълза.. Сърцето ми бие само за теб! Душата си давам само за теб! Оставам сама с мислите си, а в тях си само ТИ! Когато ми каза:"Аз съм с нея!", Се чувствах сякаш влак премазва нещо вътре в мен!.. Сякаш сърцето ми стана на прах.. Искам нежно да тедържа за рака. Не мога повече така! Вслушай се в сърцето си, знам, че то иска да бъде с моето..да бъде истински обичано.. Помогни му да бъде щастливо! Бъди с мен, ЗАВИНАГИ!..

Мерси и специално за Мария-rusi4kata, ще публикувам още едно написано от мен в час

Когато остана сама в тъмнината, сгушена в ъгъла и чакаща да се обадиш, аз чувам как тъгата нежно свири своята мрачна песен в душата ми тъй глухо и жално.
Всичко без теб е така пусто и тъжно. Тъй сгушена в тази студена стая, сама, си задавам стотици глупави въпроси. Колко ми виновна съм сега? Колко пусто е без теб в този миг?..
Днес, когато останах сама, осъзнах, че живота без теб няма смисъл, твоята топлина, твоята така слънчева усмивка, твоя нежен поглед и всичко свързанос теб ми липсва толкова много, че усещам как тази твоя липса ме убива бавно и мъчително.
И в този така болезнен миг през сълзи казвам "Обичам те!", "Върни се!","Върни ме към живота!","ПРОСТИ!"...